Крепостта Баба Вида във Видин, снимка от 2006 г.

Крепост и замъкСнимано тукСофия и Западна България

Баба Вида – средновековният замък на Дунава във Видин

Баба Вида е средновековен замък на брега на Дунав във Видин, в северозападна България, и главната забележителност на града. Два концентрични пояса стени, кули и ров го правят единственият изцяло запазен замък в страната. Днес той е музей с лятна сцена и достатъчна причина да отскочите до българския северозапад.

Според легендата една неомъжена принцеса си построила замъка сама, затова го наричат „Баба Вида“. Историците не откриват доказателства, че е съществувала, а кулите стоят край Дунава.

КъдеВидин, на брега на Дунав в северозападна България

ВидСредновековен замък и музей

Подходящо заЛюбители на историята, семейства, фотографи и всички, които разглеждат Дунав

Как се стигаВ град Видин, на крайдунавския бряг; до Видин се стига с кола по шосе

Историята на Баба Вида

Замъкът е издигнат върху част от древноримската крепост Бонония, строена за местния гарнизон през II век и по-късно разраснала се като ограден град. От римската крепост най-добре е запазена основата на източната ъглова кула. Първите строителни дейности по днешния замък са от времето на Първото българско царство, а строежът на самия замък започва през X век. Планът му е висок трапец с два пояса стени, кули и бастиони; най-старата част е бастионът с куличка в южния връх, от X век. Централният вътрешен двор е с размери около 10 на 20 метра.

Византийски хроники разказват, че Видинската крепост издържала осеммесечна обсада от войските на император Василий II през 1003 г. Византийците все пак влизат, но с подкуп и измама, а не с щурм. От постройките от онзи период най-запазени в първоначалния си вид са стената и кулите към Дунав.

През Второто българско царство крепостта около средновековния Бдин, както се е наричал Видин, е най-важното укрепление в Северозападна България. Самият замък, цитаделата, се разширява най-много при цар Иван Срацимир, който управлява Видинското царство от 1356 до 1396 г. и го прави своя царска резиденция. По негово време са построени вътрешните стени и кули и замъкът добива вид, близък до сегашния. Унгарски войски начело с Лудвиг I го държат между 1365 и 1369 г., а през 1388 г. османците принуждават Срацимир да стане техен васал. След катастрофалната битка при Никопол през 1396 г. османците овладяват по-голямата част от владенията му през 1397 г. Разкрити са и основи на параклис от XIII–XIV век.

Под османска власт замъкът служи за оръжеен склад и затвор, а Осман Пазвантоглу го използва за резиденция. В ниша при южния ъгъл е запазена бесилката. От края на XVIII век замъкът вече няма отбранителна роля. Османците наричали околната градска крепост „Девствената крепост“, защото никога не била завземана със сила.

„Баба Вида“ е замък-музей, отворен за посещения от 1958 г., и паметник на културата с национално значение от 1964 г. Възстановен и поддържан, той е включен в списъка на Стоте национални туристически обекта на България и днес е най-известната забележителност на града. Изложби, представления и фестивали го превръщат в жив културен център, а не в мълчалива руина.

Любопитно за Баба Вида

Легендата разказва за три сестри – Вида, Кула и Гъмза, – наследили земите на баща си. Само Вида останала неомъжена и построила замъка, затова го наричат „Баба Вида“; надежден източник за съществуването на такава личност няма.
Пълното българско име е „Бабини Видини кули“, което с времето се съкращава до „Баба Вида“.
Османците наричали градската крепост „Девствената крепост“, защото никога не била завземана със сила.
Сред костните останки от замъка палеоорнитологът проф. Златозар Боев определя седем вида птици, сред които отдавна изчезналите от района глухар и сив жерав, както и кости от домашна пуйка, едни от най-ранните в България.
През 1992 г. във фасадата на Войнишката кула, на около 12 м височина, е открита взидана скулптура на човешка глава от варовик с височина 26 см.
През 1964 г. в прохода между стените е изградена лятна сцена с 350 места, където се провежда фестивалът „Видински театрални дни“.

Снимано тук

Филми, снимани в Баба Вида

Над 50 български и чуждестранни игрални филма са използвали замъка за декор. Първият е заснет тук през 1928 г.

Любов и престъпление (1928) – Недовършена българска драма, първият филм, заснет в замъка.
Куриер на царя / Михаил Строгов (1935) – Германско-френски филм, който става истински хит и ангажира около 3500 души в масовките, сред тях и войници от три гарнизона.

Турове близо до Баба Вида

Преживявания в района, които можете да резервирате онлайн през Viator:

Full-Day Belogradchik Rocks and Belogradchik Fortress from Sofia

★ 4,9 (79 отзива) · 10 ч

Вижте подробности ›

Balloon Flight over Belogradchik Rocks + extras

★ 5 (30 отзива) · 3 ч

Вижте подробности ›

Time Travel to Ottoman Vidin: Exploration Game and Tour

★ 5 (2 отзива) · 40 мин

Вижте подробности ›

Help the hosts: Breadmaking, Yoghurt making and Cattle Keeping

★ 3 (4 отзива) · 1 ч

Вижте подробности ›

Как да разгледате Баба Вида

Замъкът има два концентрични пояса стени, обграден от ров; влиза се по мост през входната кула.
Потърсете Срацимировата кула, висока около 16 метра и най-добре запазена, и нишата с бесилката при южния ъгъл.
Музеят показва находки и възстановки, които пресъздават някогашната обстановка в замъка, а в централния вътрешен двор често има художествени изложби.
Лятната сцена между стените приема представления в сезона; преди да тръгнете, проверете актуалното работно време и програмата.
По-надалеч са римската Ратиария на около 20 км и пещерата Магура на около 38 км.

Работното време, достъпът и условията могат да се променят. Проверете преди пътуване.

Карта: къде се намира Баба Вида

Снимки: Баба Вида

Изображение на Баба Вида от Уикимедия Комънс

Крепостта Баба Вида във Видин, изглед от 2023 г.

Крепостта Баба Вида във Видин, втори изглед от 2023 г.

Въпроси

Какво е Баба Вида?

Баба Вида е средновековен замък във Видин на Дунава и единственият изцяло запазен замък в България. Днес е музей.

Къде се намира Баба Вида?

Намира се на брега на Дунав в град Видин, в северозападна България.

Защо се казва Баба Вида?

Според легендата замъкът е построен от неомъжената принцеса Вида, а името означава „Баба Вида“. Историците казват, че няма надеждно доказателство за съществуването ѝ.

Колко е стар замъкът Баба Вида?

Строежът му започва през X век върху част от римската крепост Бонония. Най-много е разширен при цар Иван Срацимир през XIV век.

Какво може да се види в Баба Вида?

Можете да обиколите двата пояса стени и кули, да разгледате музея с находки и възстановки и изложбите в централния двор. Между стените има и лятна сцена.

Снимани ли са филми в Баба Вида?

Да. Над 50 български и чуждестранни филма са заснети в замъка, като първият е недовършена драма от 1928 г.