Водоотбранителната кула на крепостта Маркели

Крепост и замъкЦентрална България и Стара планина

Маркели – граничната крепост край Карнобат

Маркели са развалините на късноантична и средновековна крепост на около 7,5 км от град Карнобат в Югоизточна България. Тя е пазела пътя към ранната българска столица Плиска и е видяла две прочути битки между византийци и българи. Огромните земни валове, основите на църкви и водоотбранителната кула край реката я правят отлична скрита забележителност за любителите на историята.

През 792 г. българите печелят тук толкова пълна победа, че вземат шатрата, съкровищницата и конете на самия византийски император. Днес са останали само затревени валове и църковни руини.

КъдеОбщина Карнобат, област Бургас, на около 7,5 км от град Карнобат, до река Мочурица

ВидКъсноантична и средновековна гранична крепост

Подходящо заЛюбители на историята и археологията и на тихи, малко посещавани руини

Как се стигаПо път до Карнобат, а оттам още около 7,5 км с кола до руините

Историята на крепостта Маркели

Маркели се намира точно на юг от Стара планина, на западния край на възвишението Хисар, там където река Мочурица, приток на Тунджа, излиза от Карнобатската котловина. Хора са живели тук много преди да бъде изградена крепостта: в околностите са отбелязани праисторически и желязновремски селища и римски надгробни могили. Самата твърдина е от късната Античност, ранновизантийската епоха. Стените са градени от ломен камък с тухлени пояси, а изследователите ги отнасят към управлението на Анастасий I (491–518) или на Юстиниан I (527–565). Валовете са достигали до 10 метра височина, а пред тях са се простирали ровове, по-дълбоки от 3 метра.

Мястото придобива голямо стратегическо значение в края на VII в., когато възникването на Първата българска държава го превръща в гранична крепост, пазеща Ришкия и Върбишкия проход. От него започва верига от български укрепления по пътя през планината към ранносредновековната столица Плиска. Крепостта често сменя владетелите си между българи и византийци, които я използват като изходна точка за походи. За първи път тя попада под българска власт през 705 г., когато Юстиниан II я отстъпва заедно с цялата област Загоре.

Името ѝ става известно с две битки. През 756 г. византийският император Константин V навлиза в Тракия и се сблъсква с българите при Маркели, тогава гранична крепост. Византийците побеждават, а българският владетел Винех е принуден да изпрати заложници в Константинопол, за да предотврати ново нашествие. През 792 г. крепостта отново е в центъра на голям конфликт и този път византийците понасят тежък удар заради стратегически грешки: българите убиват част от личните слуги на Константин VI и няколко видни стратези и заграбват шатрата, съкровищницата и конете на императора. През 811 г. войската на Никифор I тръгва от Маркели на злополучния си поход срещу България, в който императорът загива.

Византийската писателка Ана Комнина пише, че през 1089 г. баща ѝ Алексий I Комнин воюва и преговаря с печенези и кумани, разпънали шатрите си при Маркели. Крепостта е населена и охранявана до някое време през XII в., а българските и немските източници допускат, че вероятно е разрушена при куманското нападение над Византия през 1090 г. В църковната част във високия североизточен край са разкрити няколко наслоени сгради: мартирий с размери около 3,8 × 4 метра от края на IV в., голяма трикорабна базилика, изградена след частичното му разрушаване във втората четвърт на VI в., и, след падането на базиликата през VII или VIII в., по-малка кръстокуполна църква от IX в.

Археологическите проучвания текат от 1986 г. Днес посетителите виждат огромните земни валове от времето на Първата българска държава, руините на базиликата и останките от водоотбранителна кула край реката, а наблизо са имало древен мост и подземен проход. Руска топографска карта от годините след 1877 г. отбелязва развалините като „Черкез-кьой“.

Любопитно за Маркели

На гръцки крепостта се нарича Маркелай (Μαρκέλλαι), а на латински Marcellae – формата, която използват немските източници.
След битката от 792 г. българите вземат като плячка шатрата, съкровищницата и конете на византийския император.
Земните валове са толкова големи, че отдолу, от подножието, първоначално изглеждат като естествени хълмове; падините между тях показват откъде е иззета земята.
Водоотбранителната кула стои точно срещу единствения участък от реката наблизо с плитко скалисто корито, без тиня и тресавища.
Църковната част има три фази на едно и също място: мартирий от IV в., базилика от VI в. и кръстокуполна църква от IX в.
Нос на остров Смит в Антарктика е наречен Маркели в чест на средновековната крепост.

Турове близо до Маркели

Преживявания в района, които можете да резервирате онлайн през Viator:

Transfer services

★ 4,5 (728 отзива) · 1 ч

Вижте подробности ›

ATV/QUAD Off-Road Tour in Veliko Tarnovo and Arbanasi

★ 5 (61 отзива) · 1,5 ч

Вижте подробности ›

Visit the Unique & Only Bulgarian Black Sea Island Saint Anastasia

★ 4,7 (25 отзива) · 2 ч

Вижте подробности ›

Veliko Tarnovo and Arbanasi day tour from Sofia with pickup

★ 4,9 (19 отзива) · 10 ч

Вижте подробности ›

Как да разгледате Маркели

Руините са на около 7,5 км от Карнобат, до река Мочурица; най-добре попитайте на място за най-удобния подход.
Потърсете огромните валове и ровове, руините на църковния комплекс във високия североизточен край и водоотбранителната кула близо до реката.
Обектът е спокоен археологически район, а не уреден туристически комплекс, затова обуйте здрави обувки и очаквайте неравен терен.
Съоръженията, указателните табели и условията за достъп не са описани в източниците; преди да тръгнете, проверете актуалната обстановка.
Исторически музей – Карнобат е предоставил част от материалите, използвани в публикуваните описания на крепостта.

Работното време, достъпът и условията могат да се променят. Проверете преди пътуване.

Карта: къде се намира Маркели

Снимки: Маркели

Църковният комплекс в Маркели, втора гледка

Църковният комплекс в Маркели, трета гледка

Църковният комплекс в Маркели, четвърта гледка

Въпроси

Какво представлява Маркели?

Маркели са развалините на късноантична и средновековна крепост в община Карнобат, Югоизточна България. Била е гранична твърдина между Византия и Първата българска държава.

Къде е Маркели и колко е далеч от Карнобат?

Руините са на около 7,5 км от град Карнобат, област Бургас, край река Мочурица.

Какво се случва при Маркели през 756 и 792 г.?

През 756 г. византийците на Константин V побеждават тук българите. През 792 г. българите на Кардам разбиват Константин VI и взимат шатрата, съкровищницата и конете му.

Колко е стара крепостта?

Построена е през късната Античност, вероятно при Анастасий I или Юстиниан I, в края на V – средата на VI в. Използвана е до някое време през XII в.

Какво може да се види в Маркели днес?

Останки от валовете и рововете, руини на раннохристиянски църкви в североизточната част и водоотбранителна кула край реката.

Заслужава ли си Маркели отклонението?

За любителите на историята и археологията – да. Това е тихо място с драматично минало по старата отсечка към Плиска, но не е уреден туристически обект.