Крепост и замъкСофия и Западна България

Белоградчишка крепост – твърдината сред естествените скални стени

Белоградчишката крепост, известна и като Калето, се издига на северните склонове на Стара планина, непосредствено до град Белоградчик в Северозападна България. Започната в римско време и разширявана от български царе и османски инженери, тя е една от най-запазените крепости в страната и паметник на културата от национално значение. Заедно с Белоградчишките скали привлича основния туристически поток в района.

На тази крепост са били нужни стени само от две страни, защото скали, високи до 70 метра, пазят останалото. Строителите просто са оставили планината да свърши по-голямата част от работата.

КъдеСеверните склонове на Стара планина, непосредствено до град Белоградчик в Северозападна България

ВидКрепост от римско време, по-късно разширявана през Средновековието и при османците

Подходящо заЛюбители на историята и архитектурата, фотографи и семейства, които обичат да разглеждат замъци

Как се стигаПо път до Белоградчик, като крепостта е на около 1,5 км от града

Историята на Белоградчишката крепост

Първата крепост е построена, когато тези земи са част от Римската империя; според немската Уикипедия това е между I и III в. от н.е., а според полската – през III в. При строежа са използвани естествените скални форми като защита. Стени са издигнати само от северозапад и югоизток, защото от останалите страни дворът е преграден от скални масиви, високи над 70 метра. Първоначално крепостта има предимно наблюдателни функции, а не строго отбранителни, и се казва, че е следяла пътя от Ратиария. При разкопки са открити основи на стени, керамика, железни върхове на копия и стрели, както и монети на императорите Веспасиан, Траян, Септимий Север, Гордиан III и Деций.

През XIV в. цар Иван Срацимир от Видин разширява старата крепост, като изгражда укрепени гарнизони пред съществуващите скални масиви. По негово време тя става едно от най-важните укрепления в региона, отстъпващо само на столичната му крепост Баба Вида във Видин. Името на крепостта се появява за пръв път в хрониката на унгарски аналист, описващ похода на Лудвиг I Анжуйски, който превзема Видин през юни 1365 г.; в записа сред превзетите след това твърдини е споменат Фехервар, който обикновено се отъждествява с Белоградчик. Въстанали българи прогонват гарнизона през 1369 г.

Османците превземат крепостта през 1396 г. и я разрушават отчасти, но по-късно са принудени да я разширят заради засилената хайдушка и въстаническа дейност в района. Най-големите промени са между 1805 и 1837 г., когато крепостта е преустроена и разширена под ръководството на френски и италиански инженери. Нови стени от каменни блокове и хоросан, оръдейни площадки, бойници, подземни складове за боеприпаси и храна и пояс от забити дървени колове подсилват отбраната ѝ. Вътре има караулни с огнища, хамбар, мелница за жито и сол, конюшня, кладенец и две цистерни за дъждовна вода.

Крепостта има важна роля при османското потушаване на Белоградчишкото въстание от 1850 г. През 1862 г. е изградено т.нар. Сюлейманово укрепление за подсилване на западната част, а по време на Руско-турската война от 1877–1878 г. тя е обсадена от руски и румънски войски. За последен път е използвана във военни действия по време на Сръбско-българската война през 1885 г. По-късно е реставрирана и днес е паметник на културата от национално значение, стопанисван от местния исторически музей, и е част от Стоте национални туристически обекта.

Любопитно за Белоградчишката крепост

Местните я наричат Калето – от турската дума „кале“, която значи крепост.
Стените ѝ са с дебелина над 2 метра в основата и достигат до 12 метра височина; те обгръщат три двора, свързани с порти, с обща площ 10 210 кв. м.
Естествената скала спестява на строителите голяма част от работата: стени са били нужни само от две страни, а от останалите страни я затварят скали, високи до 70 метра.
Според полската Уикипедия плочи на български и турски език припомнят преустройството от началото на XIX в., което се смята за единствен такъв случай при турски крепости.
Археолозите откриват издълбан резервоар за вода с площ 85 кв. м, в който се събира дъждовна и снежна вода.
Крепостта е част от Стоте национални туристически обекта на България и има печат за колекционерите на този маршрут.

Турове близо до Белоградчишка крепост

Преживявания в района, които можете да резервирате онлайн през Viator:

Full-Day Belogradchik Rocks and Belogradchik Fortress from Sofia

★ 4,9 (79 отзива) · 10 ч

Вижте подробности ›

Balloon Flight over Belogradchik Rocks + extras

★ 5 (30 отзива) · 3 ч

Вижте подробности ›

Belogradchik Full-day Tour from Sofia

★ 4,4 (37 отзива) · 10 ч

Вижте подробности ›

Belogradchik Rocks and Belogradchik Fortress

★ 4,6 (18 отзива) · 10 ч

Вижте подробности ›

Как да разгледате Белоградчишката крепост

Крепостта е на около 1,5 км от град Белоградчик, сред Белоградчишките скали, които заедно са основната атракция в района.
Влиза се през две главни порти – Видин капия и Ниш капия, а вътрешността е разделена на три укрепени двора, свързани с порти.
Потърсете високите скални стени, които затварят дворовете, дебелите стени с бойници и следите от старата водна система.
Крепостта се стопанисва от местния исторически музей; преди да тръгнете, проверете актуалното работно време и условията за посещение.
Наблизо са и други места от този наръчник: пещерата Магура (около 12 км), Ратиария (около 29 км), Кастра Мартис (около 32 км) и Алботинският манастир (около 42 км).

Работното време, достъпът и условията могат да се променят. Проверете преди пътуване.

Карта: къде се намира Белоградчишка крепост

Снимки: Белоградчишка крепост

Въпроси

Какво представлява Белоградчишката крепост?

Белоградчишката крепост, позната и като Калето, е добре запазена твърдина на северните склонове на Стара планина. Започната е в римско време, а е разширявана през Средновековието и от османците.

Къде е Белоградчишката крепост и колко е далеч от града?

Намира се в Северозападна България, на около 1,5 км от град Белоградчик, сред Белоградчишките скали.

Колко е стара Белоградчишката крепост?

Първата крепост е от римско време, между I и III в. от н.е. според различните източници. Разширена е през XIV в., превзета от османците през 1396 г. и преустроена между 1805 и 1837 г.

Защо крепостта има стени само от две страни?

Останалите страни на двора са затворени от естествени скални масиви, високи до 70 метра. Стени са издигнати само от северозапад и югоизток.

Използвана ли е крепостта във войни?

Играе роля при османското потушаване на Белоградчишкото въстание от 1850 г. и за последен път е използвана във военни действия по време на Сръбско-българската война през 1885 г.

Какво друго си заслужава да се види край Белоградчишката крепост?

Белоградчишките скали са непосредствено до нея, а пещерата Магура е на около 12 км. Римският обект Ратиария е на около 29 км.