Тракийско и римскоЧерноморие

Солницата – праисторическият град на солта край Провадия

Солницата е праисторическо селище до град Провадия в Североизточна България, датирано приблизително между 5500 и 4200 г. пр. Хр. Забогатява от солта на близки извори и е опасано с каменни стени. Това е интересна спирка за всеки, който се вълнува от първите градове и търговия в Европа.

Преди над шест хилядолетия край днешна Провадия хората са варели саламура в глинени съдове зад масивни каменни стени. Някои археолози го наричат най-старият град в Европа, други не са съгласни.

КъдеДо град Провадия, Североизточна България, навътре от Черноморското крайбрежие

ВидПраисторическо укрепено селище и център за производство на сол (селищна могила)

Подходящо заЛюбители на археологията и всеки, който се интересува от произхода на градовете, търговията и солта

Как се стигаПо път до Провадия; Маркианопол е на около 14 км, а Варненският некропол – на около 33 км

Историята на Солницата

Солницата, чието име означава „мястото, където се добива сол“, се намира до Провадия в Североизточна България. Хората се заселват тук към средата на VI хил. пр. Хр., а обектът обикновено се датира приблизително между 5500 и 4200 г. пр. Хр., като разцветът му е около 4700–4200 г. пр. Хр. Привлекателна е била саламурата: тук извират източници с много високо съдържание на сол, според един източник около 160–190 грама на литър. Селището е открито през 70-те години на XX в. от Ара Маргос, а системните разкопки започват през 2005 г. под ръководството на акад. Васил Николов.

Солта се получавала чрез изпаряване. Отначало саламурата се варяла в керамични съдове върху огнища и пещи в къщите. Към 5200 г. пр. Хр. производството се премества извън застроената част, до изворите, където голяма яма позволявала да се нагряват много съдове едновременно. Около 4900 г. пр. Хр. се появява група ями с дълбочина до два метра и радиус около 7,5 метра, които увеличават добива от един цикъл от около 25 кг в пещ на около 4,5 тона. Около 4500 г. пр. Хр., когато гората около селището е изсечена за гориво, обитателите преминават към плитки басейни, в които слънцето изпарява саламурата. По керамичните късове археолозите проследяват тази промяна от късния неолит през ранния до късния енеолит.

В праисторическите общества солта е служела като вид валута, а Николов свързва натрупания тук излишък с появата на първите елити и с богатите погребения във Варненския некропол, датиран към 4500–4300 г. пр. Хр. В същата посока сочат и златните накити от Солницата, сред най-старите в Европа. Селището е защитено с масивна каменна стена с дебелина до 4,3 метра, смятана за една от най-ранните известни укрепления в Европа. Изследователите предполагат, че част от къщите са били двуетажни. Николов твърди, че обектът отговаря на критериите за праисторически протоград, затова често се нарича най-старият град в Европа, макар немската статия да отбелязва, че това мнение не е общоприето.

Краят се обяснява по различен начин. Няколко източника говорят за силно земетресение, което унищожава селището и вероятно е същото, причинило разрушения в могилата при Дуранкулак, а полската статия подчертава, че солените извори са запустели и хората са напуснали мястото около 4350 г. пр. Хр. По-късно хора са оставили следи тук: археолозите откриват 39-сантиметров костен скиптър, принадлежал на скитски вожд от V в. пр. Хр. Солта запазва значението си около Провадия, а документ от 1922 г. описва извор с 19% саламура.

Любопитно за Солницата

Името Солницата означава просто мястото за добив на сол – точно това е било селището.
Нов метод за варене на саламура в ями около 4900 г. пр. Хр. е увеличил добива от един цикъл от около 25 кг на около 4,5 тона.
Каменните ѝ стени с дебелина до 4,3 метра са сред най-ранните известни укрепления в Европа.
Златните накити, открити тук, се броят сред най-старите в Европа и се съпоставят с находките от Варна и Дуранкулак.
Изсичането на гората за гориво принуждава солярите около 4500 г. пр. Хр. да преминат към плитки басейни, затоплени от слънцето.
Археолозите откриват 39-сантиметров костен скиптър на скитски вожд от V в. пр. Хр., много след като солният град вече е изчезнал.

Турове близо до Солницата

Преживявания в района, които можете да резервирате онлайн през Viator:

4-hour Boat Trip with Fishing, Lunch and Unlimited Drinks in Nessebar

★ 4,5 (129 отзива) · 4 ч

Вижте подробности ›

VIP Catamaran 4 hour Activity with Snorkeling in Bulgaria

★ 4,6 (118 отзива) · 5 ч

Вижте подробности ›

Special History And Wine Tour including Wine Tasting

★ 4,9 (72 отзива) · 1,5 ч

Вижте подробности ›

Full-Day Small-Group Tour of Bulgaria by Minivan with Lunch

★ 4,9 (59 отзива) · 7 ч

Вижте подробности ›

Как да разгледате Солницата

Използваните за този пътеводител източници не съдържат сведения за условията за посещение, затова преди да тръгнете, проверете актуалното работно време и достъпа.
Солницата е до Провадия; римският град Маркианопол и Музеят на мозайките в Девня са на около 14 км от нея.
Варненският некропол, със златото на който се свързва солната търговия на Солницата, е на около 33 км.
Технологията за добив на морска сол в древния град Анхиало може да се види в Музея на солта в Поморие.

Работното време, достъпът и условията могат да се променят. Проверете преди пътуване.

Карта: къде се намира Солницата

Снимки: Солницата

Въпроси

Какво представлява Солницата?

Солницата е праисторическо укрепено селище край Провадия, датирано приблизително между 5500 и 4200 г. пр. Хр. То е център за производство на сол и често се нарича най-старият град в Европа.

Къде се намира Солницата?

Намира се до град Провадия в Североизточна България. Варненският некропол е на около 33 км.

Наистина ли Солницата е най-старият град в Европа?

Разкривателят Васил Николов твърди, че обектът отговаря на критериите за праисторически протоград. Немската статия отбелязва, че това не е общоприето, така че титлата е спорна.

Как се е добивала солта в Солницата?

Саламура от местните извори е изпарявана в керамични съдове върху огън, по-късно в големи ями и накрая в плитки басейни, затоплени от слънцето.

Какво се случва със Солницата?

Няколко източника говорят за силно земетресение, което я унищожава, а полската статия посочва, че солените извори запустяват и хората напускат мястото около 4350 г. пр. Хр.

Какво друго си заслужава да се види край Солницата?

Маркианопол и Музеят на мозайките в Девня са на около 14 км, а Варненският некропол и римските терми във Варна – на 33–37 км.